Уморих се назаем обич да давам.
И назаем да ме ползваш.
Уморих се да се разпилявам и страдам.
И назаем да раздавам мечтите си. Боли!
Уморих се назаем да те прегръщам.
Не искам ресто, нито лихви. Тях плащам в сълзи.
Уморих се да си измислям причини да се връщам,
а ти да трупаш заеми и да рушиш.
Уморих се от закъсняла обич, оскърбявана...
онази дето трябва да боли и да прегазва...
Забързано времето да преминава в очакване,
а аз раздала всичко назаем да оставам празна!
Уморих се от тишина- само тя ми остана....
Ти всичко назаем безпощадно ми взе!
Остави само нея...и раните...
Едно ще ти оставя, имаш нужда, нямаш си-
давам ти назаем своето сърце!!!
Photo Sharing
Cute Quotes
Free Games
четвъртък, 26 април 2012 г.
събота, 21 април 2012 г.
Най-силно те обичам, когато нямам накити,
със пръсти, вплетени в косите ми,
облечена единствено във твойта голота,
без други бижута, само с ръцете ти.
Най-силно те обичам, без да се наричам
любовница, приятелка или съпруга.
Най-силно те обичам, без да обяснявам
как те обичам и защо.
Най-силно те обичам без да има утре,
или вчера, които да се помнят,
обвързана съм само от ръцете ти, не с обещания,
във нощите, когато не ни трябва сън.
Upload Pictures
Google Homepages
Free Games
Upload Pictures
Google Homepages
Free Games
вторник, 3 април 2012 г.
НЕ МИ ГО КАЗВАЙ........
Не ми го казвай...........ако спреш да ме обичаш...
Сърцето ми само ще разбере
по сълзите ледени, които ще се стичат
от очите ми, когато обичта си взел си и.......другаде си я дарил.....без мен
Знам, знам.......сега си с мен, но.....тоз’ живот е тъй притворен,
А ние просто хора сме, човеци, не ангели, не богове,
Че всичко е възможно да разкъса доволното ми битие.........
За нас човеците отгоре изборът веднъж е сторен
Съдбата си не можем ние сами да изберем,
Сами човеците избират само пътя.....труден или лесен,
но кой кажи ми пред ленността охолна тревожни изпитания избира?
Кой тръгва доброволно по пътя стръмен или тесен?
И ако обичта ти се сломи от изпитания
И избереш да спреш мен да обичаш
Не ми го казвай, моля те, не ми го казвай
Пусни ме пак сама към вятъра да тичам.............
Сърцето ми само ще разбере
по сълзите ледени, които ще се стичат
от очите ми, когато обичта си взел си и.......другаде си я дарил.....без мен
Знам, знам.......сега си с мен, но.....тоз’ живот е тъй притворен,
А ние просто хора сме, човеци, не ангели, не богове,
Че всичко е възможно да разкъса доволното ми битие.........
За нас човеците отгоре изборът веднъж е сторен
Съдбата си не можем ние сами да изберем,
Сами човеците избират само пътя.....труден или лесен,
но кой кажи ми пред ленността охолна тревожни изпитания избира?
Кой тръгва доброволно по пътя стръмен или тесен?
И ако обичта ти се сломи от изпитания
И избереш да спреш мен да обичаш
Не ми го казвай, моля те, не ми го казвай
Пусни ме пак сама към вятъра да тичам.............
Абонамент за:
Публикации (Atom)