Не ми го казвай...........ако спреш да ме обичаш...
Сърцето ми само ще разбере
по сълзите ледени, които ще се стичат
от очите ми, когато обичта си взел си и.......другаде си я дарил.....без мен
Знам, знам.......сега си с мен, но.....тоз’ живот е тъй притворен,
А ние просто хора сме, човеци, не ангели, не богове,
Че всичко е възможно да разкъса доволното ми битие.........
За нас човеците отгоре изборът веднъж е сторен
Съдбата си не можем ние сами да изберем,
Сами човеците избират само пътя.....труден или лесен,
но кой кажи ми пред ленността охолна тревожни изпитания избира?
Кой тръгва доброволно по пътя стръмен или тесен?
И ако обичта ти се сломи от изпитания
И избереш да спреш мен да обичаш
Не ми го казвай, моля те, не ми го казвай
Пусни ме пак сама към вятъра да тичам.............
Няма коментари:
Публикуване на коментар