При мен не те доведе обичта.
Дойде, когато всичко ти горчеше
и огнен ад изглеждаше света.
Жадуваше покой и топла нежност,
разбиране, приятелска ръка,
за да изгрее в твойта безнадеждност
една отдавна паднала звезда.
Какво сега? Отчаяно въздишаш
и в мислите тежа като вина.
Пореден номер в дългия ми списък,
опитал да избяга от скръбта...
Защо ти беше себе си да лъжеш?
Аз мога да обичам и така -
без вяра, без надежда и присъда.
Нима търпи окови любовта?
Дано откриеш светещата нишка
към свойта обич. Аз ще бъда спомен.
Повярвай ми, простих ти. Без въздишка.
Приятен път. И знай - не си виновен.
Image Hosting Site
Google Backgrounds
Online Games
Няма коментари:
Публикуване на коментар