понесла кошница със спомени... (Къде?!)
Вълкът е фикция. И не е честно, чу ли? –
дори да няма някой да те изяде...
Душата си наметнах във червено –
(поне да забележи от далече),
че даже шапките са много уморени,
когато чакането се проточи вечно...
Вълкът го няма. Ближе нейде раните
на своята обрулена душа.
Дори невидим, пак ще го нахраня,
виж, нося хляб и мъничко тъга...
Повярвах в приказка и някак влязох в нея,
какво ли друго вече ми остава? –
освен от днес нататък да живея
в измислици... И май не съжалявам.
Вълкът ще дойде. Зная, че е близо.
Нали за туй наметнах се в червено...
И мойта приказка до края ще измисли,
написана единствено за мене...
Image Sharing
Google Homepage
Cute Quotes
Няма коментари:
Публикуване на коментар