Непоканена влизаш и се свличаш на стола.
Сред деня пъстроцветен си загубила сили,
но в нощта триумфираш - ненаситна и гола.
Без дори да дочакаш да затворя вратата,
ти надменно заставаш до прозореца тъмен.
Завладяваш съня и рушиш тишината.
После подло се свиваш в най-далечния ъгъл.
Ти вечеряш със мрака и нарастваш стократно.
Във сърцето се впиваш и пресяваш мечтите.
И посмъртно не искаш да си тръгнеш обратно...
Като трънче бодеш и горчиш във очите.
Не оставай, Тъга! Ти не си ми приятел.
Ти не си гост. Ти си болест. И дете на нощта.
Като прилеп на прага се препъва тъгата...
Уж от мен си отива...
А дълбае следа.
Image Hosting
Google Backgrounds
Free Games
Няма коментари:
Публикуване на коментар