Подай ръка

Подай ръка, разтворена и бяла. По нея ще напиша редове. За любовта, ненужно закъсняла. За нашите космични светове. Но ето - чист любовен катаклизъм във орбити еднакви ни събра. Намерих те. Ти вече беше близо! Намери ме - красива и добра! Привлякох те. Възторжен, романтичен. Привлече ме - с небесна красота. И беше миг - жадуван и космичен. Кометите рисуваха цветя. Подай ръка! И нека слънчев вятър над нас разпалва аури, мечти. Две влюбени звезди във тъмнината! Една любов. А в нея - аз и ти!Ти със устни изпи мойто име. И със зъби отхапа си залък. После с поглед ми каза “Любима!” и светът пак видя ми се малък. Колко чудо в косите зарови с онзи блясък на стари коприни. Моят свят разлюля из основи. И размести ми всички години. Мисъл взе си от моите мисли и закичи със нея дъгата. В мен затичаха извори чисти от любов, светлина и от вятър.




Photo Sharing
Google Homepage
Cool Names