и стих, над който можеш да поплачеш.
Искрица нежност, глътка светлина
и битие, в което всичко значиш.
Една жена, която в тебе скита,
отвъд опитомената представа.
Долавяш само сянката на близост,
най-важното невидимо остава.
Едно, обречено на зима, цвете
в незасадена със любов градина.
Това, че ти споделям днес сърцето си,
е просто дълбината да съм жива.
Каква вселенски тъжна равносметка!
Не стига път, без теб, до небесата.
По-дълго от един живот човешки,
с едно крило ще скитам по земята.
Какво съм аз? Въпрос из необята
и паметта, че можеш да обичаш.
Минават думите ми като вятър,
през твоите очи сега изтичат...
Free Image Hosting
How to Lose Weight Fast
Free Games
Няма коментари:
Публикуване на коментар